Има един странен, почти магически феномен в неврологията и физиката на двуколесните, който всеки напреднал ездач познава до болка: фиксация върху целта (target fixation).
Представете си ситуация: карате по планински път, влизате в завой и изведнъж на асфалта виждате голям камък. Какъв е първият ви първичен инстинкт? Да се вкочаните и да се впиете с поглед в камъка, мислейки си: „Само да не го ударя, само да не го ударя“.
И познайте какво става след секунда? Удряте го право в средата.
Когато карате мотоциклет, тялото ви несъзнателно насочва машината натам, накъдето са обърнати очите ви. Ако гледате в банкета — отивате в банкета. Ако гледате в дупката — влизате в дупката. Мозъкът има вграден софтуер: „Каквото виждам, натам се движа“.
Затова най-трудното, но и най-важно умение при управлението на мотор, е да насилваш погледа си да търси изхода от завоя и свободното пространство, а не опасността. Трябва буквално да игнорираш заплахата с очи, за да я избегнеш с тяло.
— Анатомия на завоя: Защо завиваме наляво, като бутаме кормилото надясно?
Ако искате да шашнете някой, който никога не се е качвал на мотор, попитайте го как се завива при скорост над 30 км/ч. Логиката казва: въртиш кормилото наляво, за да завиеш наляво. Физиката обаче казва нещо съвсем различно.
Феноменът се нарича контра-завиване (countersteering). При по-висока скорост, за да завиете наляво, вие всъщност леко бутате лявата ръкохватка напред (което завърта предната гума надясно). Това мигновено нарушава баланса на мотора, той се накланя наляво под действието на жироскопичните сили и центробежната сила ви вкарва перфектно в завоя.
Повечето хора го правят интуитивно, без дори да осъзнават, че борят физиката всеки път, когато излязат на пътя.
— Защо карането на мотор всъщност е фитнес за ума?
Проучване на Института по развитие на мозъка към Университета Тохоку (води се от д-р Рюта Кавашима, създателя на Brain Age) открива нещо любопитно: карането на мотоциклет активира префронталната кора на главния мозък на нива, които са недостижими при шофиране на автомобил.
В кола просто седите и реагирате в двуизмерно пространство. На мотора балансирате в 3D — обработвате непрекъснато сцепление, наклон, вятър, настилка и трафик. Резултатите от изследването показват, че редовните мотоциклетисти показват по-висока когнитивна функция и значително по-ниски нива на стрес в ежедневието си извън пътя.
Следващият път, когато някой ви каже, че карането на мотор е просто „опасен каприз“, му кажете, че всъщност тренирате мозъка си по висша физика и неврология.
